Полюсите винаги са били обгърнати от мистерията на снеговете, разбулена чак през XXв. от смелите изследователи на полярните кръгове. А народите, които са дръзнали да се настанят в тези изключително негостоприемни земи са създали около себе си загадъчен ореол.

Може би най-често споменаваната странност на полярните кръгове е т. нар. среднощно слънце. Феноменът е последствие от наклона на земната ос, който оставя въпросните региони изцяло потопени в мрак в една част от годината и огрени от слънце денонощно в другата. Но всъщност истинските полярна нощ и среднощно слънце се наблюдават само съвсем близо до полюсите - колкото по на юг (или север) отивате, толкова по-размита става границата. В обитаемите области на кръговете, хората живеят по-скоро в полярен здрач.

Например в северните части на Норвегия (летете дотам с Norwegian) от края на май до края на юли слънцето не залязва изобщо и може да се види над хоризонта. А от края на ноември до края на януари пък там е полярен здрач и странната светлина подаваща се от хоризонта далеч не е достатъчна да се нарече слънце. Въпреки че някои учени се опитват да докажат, че липсата на слънчеви лъчи предизвиква депресивни състояния през тъмната част от годината, норвежци не се оплакват, а напротив - градят стабилна икономика и обществен сектор. Някои дори споделят, че очакването на слънцето е по-хубаво от самото слънце. Затова там изгревът се посреща с бурни празници, които да ознаменуват раждането на светлото бъдеще.